Напали тая баня до бяло ти -
за да свикна пак с белия свят.
Ще запуши от парата тялото, 
ще развърже езика ми тя.

Напали ми,  стопанке,  ти банята.
Аз до смърт ще се паря сега.
До самата и пещ ще застана,  та
да стопя свойта страшна тъга.

Ще размекна вдървените мускули, 
ще си лисна студена вода.
Даже татуировката култовска
ще рзчезне почти без следа.

Напали тая баня до бяло ти -
аз отвикнах от белия свят!
Ще запуши от парата тялото, 
ще развърже езика ми тя.

Колко вяра и лес са съсипани, 
колко мъка и път са зад нас.
На гръдта ми отляво изписан е
Сталин,  вдясно - Маринка анфас

Ех,  за своята преданост искрена
дългосрочния рай посетих.
За съдба безпросветна,  безсмислена
глупостта си бездънна смених.

Напали тая баня до бяло ти -
аз отвикнах от белия свят.
Ще запуши от парата тялото, 
ще развърже езика ми тя.

Помня само: "Помагай на моите!"
да извикам на брат си успях.
И в Сибир два красиви копоя ме
вързан караха вече пред тях.

А пък после - край пещи ли,  кофи ли -
цели в дим,  или в скреж,  или в нефт -
до сърцата си дупчехме профила, 
за да слуша как пръскат се те.

Напали тая баня до бяло ти -
аз отвикнах от белия свят.
Ще запуши от парата тялото, 
ще развърже езика ми тя.

Щом си спомня за тия години ме
втриса: всички забравям дела.
От мъглата на хладното минало
аз се гмуркам в гореща мъгла.

Плъзват мисли,  и няма изчезване -
май напразно му носих лика.
Шибам здраво с метличката брезова
по жестокия лик на века.

Напали тая баня до бяло ти -
за да свикна пак с белия свят.
Ще запуши от парата тялото, 
ще развърже езика ми тя.