Ни сме те делили, ни сме те ласкали,
ала и времето страстта ни не срази.
Светлият ти образ вътре в мен е, Валя.
А Льоша на гръдта си те изобрази.
Нас прощаването здраво ни разтърси.
Щом видяхме влака как се появи, казах:
Аз ще помня Валя до смъртта си.
- Аз пък и след нея - Льоша промълви.
Кой от нас е сбъркал, кой от нас е случил,
ти кажи - не мога сам да го реша:
с твоя профил той гръдта си е надупчил,
а при мен е в бодове цялата душа.
И дано това не те задене твърде -
щом от силна мъка ми се дореве, карам
Льоша свойта риза да разгърди:
и те гледам, гледам цели часове.
Ала неотдавна мой другар нелоша
работа направи. Днес е друг светът!
Той те прекопира от гръдта на Льоша
и те тауира върху мойта гръд.
Знам, че да черниш приятел е неловко,
но към теб страстта ми по се разгоря
от това, че беше таз татуировка -
мойта, - от на Льоша много по-добра.
|