Ни сме те делили,  ни сме те ласкали, 
ала и времето страстта ни не срази.
Светлият ти образ вътре в мен е,  Валя.
А Льоша на гръдта си те изобрази.
Нас прощаването здраво ни разтърси.
Щом видяхме влака как се появи,  казах:
Аз ще помня Валя до смъртта си.
- Аз пък и след нея - Льоша промълви.
Кой от нас е сбъркал,  кой от нас е случил, 
ти кажи - не мога сам да го реша:
с твоя профил той гръдта си е надупчил, 
а при мен е в бодове цялата душа.
И дано това не те задене твърде -
щом от силна мъка ми се дореве,  карам
Льоша свойта риза да разгърди:
и те гледам,  гледам цели часове.
Ала неотдавна мой другар нелоша
работа направи. Днес е друг светът!
Той те прекопира от гръдта на Льоша
и те тауира върху мойта гръд.
Знам,  че да черниш приятел е неловко, 
но към теб страстта ми по се разгоря
от това,  че беше таз татуировка -
мойта,  - от на Льоша много по-добра.
 
 |