Моята невеста ще поплаче честно, 
ще плати другар дълга ми неплатен.
Други ще допеят всичките ми песни
и врагът ще вдигне чашата за мен.

Не ми дават вече интересни книги
и китарата безструнна спи.
Ни ми казват: "Хайде",  ни ми казват: "Стига".
не блести луната,  слънцето слепи.

Свобода не дават - викат: нямам право.
Може само между тез стени.
Ни надясно имам,  нито пък наляво.
Къс небе си имам,  имам сънища едни.

Сънища,  в които всичко ще ми върнат -
и китарата,  и младостта.
Кой ще ме посрещне,  кой ще ме прегърне
и какво ще пее песента?