Навярно ще умра,  притварям си очите
и виждам - ще умра; смутен съм и не знам
дали ми е сега до нея... От мълвите
узнах: била в Париж,  но не само там.

За Севера й пях,  а чувствах,  че сме склонни
да минем всеки миг на "ти" - и аз,  и тя.
Напразно май и пях за неутрални зони -
какво й пукаше за северни цветя!

Аз още нещо пях и погледа си движех
към този,  който е преди със нея бил.
За нея кой ли съм? Сега била в Париж и
сам Марсел Марсо й нещо доверил.

Напуснах работа. Не съм бил прав тогава!
Над речника със чест и страх превих гръбнак.
За нея кой ли съм? Сега е във Варшава
и май на друг език ще си говорим пак.

Ще дойда,  ще река по полски: "Проше,  пани, 
не бих ти пял - като човек ме приеми..."
За нея кой ли съм? Тя вече във Иран е.
Как бих я проследил по толкова земи?

Тя днес е още тук,  а утре ще е в Осло...
В небрано лозе съм,  попаднал съм в беда!
Да пробва бившия и който иска после, 
я нека по-добре си чакам аз реда...