Мили Коля,  друже мой и съпруже харен, 
с туй писмо те поздравявам - как си,  как е там?
Ще се върнеш сигур много важен,  издокаран, 
и към селсъвета пак ще се втурнеш,  знам.

Щом замина ти,  тозчас ревнах като луда.
И комшийките наплаших - сякаш ще умра!
Тъй скучах по теб,  че те вкъщи по принуда
ме държаха - можех друг път да избера.

Пашка се яви веднъж - твоят кум негоден.
Леле боже как отбих стръвния палаш!
Казват - трети ден пиян из селото бродел;
той,  преди да закачи,  пие за кураж.

Ти ми се присъни зъл,  блед като циклама.
Ако ек се усъмнил,  клевета е,  знай!
Верно,  с агронома се поразходих,  ама
си говорихме за теб до самия край.

Дали ти награда май - тук така се чува.
Борка - нашето биче - шампион там бил.
Аз от тоя звяр рогат малко те ревнувам.
Не на него,  а на мен повече си мил.

Ала мен ме остави - аз за теб се плаша.
Тук един началник бе от града,  та той
рече: В столицата ни е разврат и каша, 
там жените - рече - са повече на брой.

Не заливай,  Коля,  там,  потърпи до вкъщи.
Вкъщи - воля твоя - пий,  щом ти се прище.
Всички са ми чужди,  знай - агрономът също, 
па макар културен и па човек от теб.

Нашият хамбар тече,  капе и в чардака.
Никакъв уют без теб - справям се едвам.
Може всякакъв да си - идвай,  аз те чакам.
Напиши какво видя в магазина там.