Едни мои момчета ми разказаха нещо!
В тоз забутан квартал няма светещ фенер.
Ако там аз успея - доста нещо ще взема -
Себе си ще оправя и другарите с мен.

Но в дванайсет часа, Всички искат да спят.
Всяка сутрин на работа Тръгват
Аз да преча не ща, -
няма аз да крада
и съня им не ща
да прекъсвам.

Тез момчета ми викат: „Там живее артистка.
Тя си има брилянти, много злато, пари.
Всичко тихо ще бъде, няма никакъв риск и
работата щом свършим - ще побегнеме ний.”

Но в дванайсет часа, всички искат да спят.
И артистки на работа тръгват.
Да и преча не ща,
няма аз да крада
и съня и не ща
да прекъсвам.

Но отвори ме Мишка -
със спестовна е книжка
Туй не може да бъде - кой артист е богат!
„Тя си има полковник
дето и е любовник!”
С този довод мен Мишка убеди ме от раз.

А в дванайсет часа Всички искат да спят
Всяка сутрин на работа тръгват
Нищо, няма да спят
Тръгвам аз да крада
Макар съня да не
ща прекъсвам

На момчетата казах -
тя не е хич богата
Тез брилянти менте са, подполковника - мит
А и тази артистка
е на възраст антична
Няма да си простя аз че съня и смутих

Та в дванайсет часа, всички искат да спят.
Всяка сутрин на работа тръгват.
Да им преча не ща,
няма аз да крада
и съня им не ща
да прекъсвам