Навънка вече пролет е,
а ний не сме започнали,
но душата във гърдите не търпи.
Но ето идват двама
с охрана, с охрана
„Обличай се - ми викат - и върви”.

Помолих старшината аз тогаз:
„Не ме отвеждайте от пролетта!”

До май се постарахме,
ний всичко да обхванем,
но лош късмет и чакам толкоз дни.
Внезапно - нож в гърба ми -
прибраха Катя вътре,
Там следователя най-важен бил.

Разбрах, разбрах че ще загазя аз.
Да видя искам къс от пролетта.

И ето пак етапните
вагони, вагони.
И релсите отчитат този път.
А гледам през прозореца -
брезичките стройни -
„Не ни забравяй” - сякаш те мълвят.

От насипи с ръце момчета махат.
Защо от пролетта ме отстраняват?

Попитах с поглед Катя -
„Да тръгнем?” - „Не трябва.”
„Не мога Катя аз без пролетта.”
И тъй ми каза Катя:
”Е стига тогава”
И тръгнахме в тайгата през ноща.

Как ласкаво ни срещна таз тайга
И аз видях каква е пролетта

Не минаха два дена
и бяхме заловени
Надушиха ни псетата сега
И вързаха ни здраво
краката и ръцете
И като мърша ни повлякоха в калта

Разбрах не ще сънувам вече аз
Съвсем отнеха ми те пролетта