Лежи камък в степта
а под него - вода,
А на камъка надпис се вижда:
„Щом надясно ти потеглиш
Нищо няма да намериш
Ако пък направо минеш
Няма никъде да стигнеш
Ако минеш пък наляво
Няма нищо ти да хванеш
И така ще си пропаднеш”

И пред камъка застават -
нямат ни коне ни саби.
И решават да тръгнат ли, не ли
Беше зъл един от тях
Той надясно взе без страх.
И пое по пътя сам,
нищо не намери там.
Ни села, ни градове
и обратно си дойде.

Няма пряк път за натам
Никъде не стигаш значи.
Но един не му повярва
Той запретна си полите.
И направо се засили
Колкото и да пътува
Никъде не стигна тука
Той се върна, пи вода
И обратно се прибра

Третият пък бе глупак
Без да знай какво и как
Без да мисли потегли наляво
Много, малко ли вървял.
Той съвсем не се боял.
Ял, пил и се веселил,
не разбирал нищо хич.
Тъй живота извървял -
ни пропаднал, ни умрял.