Бе време, Пушкин аз четях до късна нощ -
За дъба зелен и за веригата от злато
И ей сега съм тука край морето точно
В командировка в тези пушкински места

Мед и бира предпочетох,
пред самогон съмнителен
Въпреки че в Пушкин четох:
”В устата му не влезе...”

Вярно бирата сега
по-горчива стана,
Но то не може да тече
дето му попадне

Аз работил съм на ТЕЦ, Гец и на канали
Виждал съм какво ли не, но тука онемях:
Зеления дъб беше цял в инициали
А Коля Вълков тук се беше здраво постарал.

Мед и бира предпочетох,
пред самогон съмнителен
Въпреки че в Пушкин четох:
”В устата му не влезе...”

Вярно бирата сега
по-горчива стана,
Но то не може да тече
дето му попадне

И в поетическите ми горещи жили
(разгорещени бяха май от чая)
започнах бясно аз тогава местните да питам,
но явно падна ми се тягостна съдба.

Мед и бира предпочетох,
пред самогон съмнителен
Въпреки че в Пушкин четох:
”В устата му не влезе...”

Вярно бирата сега
по-горчива стана,
Но то не може да тече
дето му попадне

Шишета бяха разпилени по невидимата пътека,
а къщички с кокоши крак - не са и виждали такива.
Тук срещнах аз два слаби мартенски котака
и да попея исках, но без резултат.

Мед и бира предпочетох,
пред самогон съмнителен
Въпреки че в Пушкин четох:
”В устата му не влезе...”

Вярно бирата сега
по-горчива стана,
Но то не може да тече
дето му попадне