Един час има до обстрела ни.
Един час дъх пехотата си взима.
Един час само а след туй едни
ги чакат ордени, а други пък - могила.

През този час не пишем нищо ний.
На бога молим се артилерийски.
Дисципаджии сме и не върви
„За комунист ме считайте” да пишем.

Преди атака водка дават пак.
Ний в гражданската своята изпихме.
И затова не викаме „Ура!”.
А със смъртта играем мълчаливо.

Дисципаджиите сме на един акъл -
Трепи сганта фашистка без пощада.
И щом куршум не хванеш със гърди
Медал ти на гърдите си ше хванеш.

Ти бий със щик, а по - добре с ръка.
Тъй по е сигурно и по е тихо.
И ако в боя ти останеш жив сега -
гуляй голтако, рублите не стискай.

за морално слаби смята ни врагът.
Зад него градовете са в пожари.
Горите за ковчези да секат.
Дисципаджиите сега са във атака.

Ей шест часа е и обстрелът почва.
Е давай боже воински, не спирай!
Един час само, а след туй ще има
за някои - ордени, за други пък - могили.