Във наборната ми казаха:
„Не ставаш момко за десантчик!
С такива там е пълно вече” - после смях!
Какъв войник ще станеш ти?
Веднага в медсанбат върви.
А аз войник както и другите си бях.

А пък войната бе война.
За мене бе двойно тежка тя,
Куртката просто съхнеше ми на гърба.
Поизоставах в строя аз.
Ала веднъж в една атака,
Не знам защо, ме забелязал старшината.

В окопа викат ми сега:
Студенте! Казвай - два по два?
Ей момко! Вярно граф е бил Толстой?
Ами жена му - к’ва е тя?”
Но чу се моят старшина:
„Върви поспи, светец не си, че утре - бой”.

Един път само, изправен бях аз,
във цял ръст - той викна там:
„Легни!” - и после просто заруга.
Не щеш ли дупки във главата?”
И изведнъж: ”А там в Москвата
На пет етажа къщи има ли, сега?”

Над нас изсвири - той изстена,
Парче шрапнел изстина в него.
Да отговоря на въпроса не успях.
Пет крачки и в земята легна.
След пет безсънни нощи, ето
с лице на запад и на изток със крака.