Студени тръпки ме обхващат пак.
Сърцето бие като камък в бъчва.
Живее в мене зъл, брадат селяк
с ръце корави и мазолести са също.

Щом мойто колебание усетят
Приятели: „Той пак ще се запие”
Не мога с него, тясно ме е с него,
Той вместо мене въздуха ми диша.

Не ми е двойник, второ „Аз” - не е.
Тук всички обяснения са глупост.
А мойта лоша кръв и лоша плът е.
Такова и Стругацки не сънуват.

И чака - щом направя своя кръг,
с ръката ми редът той ще завърши.
Ще стана пресметлив, жесток ще бъда
и всичките ще ги продам - напълно.

А оправдания съвсем не търся аз
Живота нека си върви, изтича.
Но няма и мига да си простя,
когато той обвзема ме на сила.

Ала събрах последните си сили,
съдбата няма тук да го измъкне:
Във себе си отрова аз ще вмъкна
Да плюска и умре - аз го надхитрих.