Нито облаче, нито мъглица
На хоризонта ми срещам сега.
Но веднъж спътник в пътя си имах -
Ще разкажа - да знайте това.

Пита ”Накъде си а”? Отговарям „Вологда”.
„Е до Вологда - не е проблем сега”.

Куфарът ми с водка бе, не празен -
Предложих аз - полагаше се тъй:
„Да си пийнем - да се запознаем”
И да видим кой ще падне пръв!..

Казва той: „Ще слезем във Вологда
А пък то си е ей, ето там!..

Аз не помня кой пръв се пречупи, -
Помня, все ми наливаше, пя,
А езика ми - как се отпуши -
За някой плачех а други ругах...

И събудих се в град Вологда аз
Но убий ме не помня - де, как.

А пък после пришиха ми дело те,
От наказателния ни кодекс, по член -
Успокояват ме: „Всичко е временно”
Но внезапно - присъда за мен.

И останах аз във Вологда.
А пък то си е ей къде там...

Дават член петдесет и осми и
Казват: ”Нищо, та Вий сте тъй млад...”
Ах да знаех с кой тръгвам, с кой пия, -
не би стигнал той до Вологда

Той живее си във Вологда
А на север, на север съм аз

Времето всички беди ми изтри.
Но сега в белезници съм сякаш
И до болка, до буца в гърлото ми
Този спътник да срещна ми трябва.

Но живее той във Вологда
А аз на север, на север ей там!