То си е пак така -
както беше преди:
Кривнеш ли ти сега -
на табло ще висиш.

Ако пък си и крал
Ще лежиш, ще лежиш.
Много знаеш ли, брат -
на разстрел ще вървиш!

Мислех си, най-накрая няма вече да видя
скоро-лагери аз.
Но попаднах във град - прашен и неприветлив
И без хора бе там.

Бродят хора - тълпи, - на хора те не приличат -
Слепи и равнодушни.
Аз в лицата им мрачни се взирах -
Те - ни свои, ни чужди.

То си е пак така -
както беше преди:
Кривнеш ли ти сега -
на табло ще висиш.

Ако пък си и крал
Ще лежиш, ще лежиш.
Много знаеш ли, брат -
на разстрел ще вървиш!

И защо ли проклинах ориста си горчива
аз? Напразно - видях!
И защо ли тъй дълго свободата си дирих
В лагери - не разбрах!

Бродят хора тълпи - на хора те не приличат -
Слепи и равнодушни.
Аз в лицата им мрачни се взирах -
Те - ни свои, ни чужди.