Ще запазя в душата си аз тази вечер -
Не среща с приятели, не празнична маса.
Аз днеска самия съм най-главен диспечер
и стрелките аз днеска насочих ги сам

И нека екипи в пустинята пращам -
където са дюни под жарки лъчи.
Не ще се завърнат мойте влакове празни
щом още не е сух оазисът ми.

Аз свойто изминах и в повече даже.
Стоя и си спомням, флаг стиснал в ръка.
Как покрай мене платформи минават
и реки с изгорени мостове по тях.

Сега аз екипи в пустинята пращам -
където са дюни под жарки лъчи.
Не ще се завърнат мойте влакове празни
щом още не е сух оазисът ми.

Те там и без мен по света ще се носят.
Не кърша ръце и напразно не викам -
че те ще ми пратят и пътници още,
които да качвам изобщо не искам.

И тъй аз екипи в пустинята пращам -
където са дюни под жарки лъчи
Не ще се завърнат мойте влакове празни
щом още не е сух оазисът ми.

Топят се леда, километрите, дните
Обратно се върна екипът мой пръв.
Сега ценни камъни не ми донесе
Но той се завърна и релси звънтят.

Но нека да спрем и се поохладим ний.
Река не си срещнал - разпален си ти.
Не тръгнах със теб аз по тази пустин
И пясъкът моя оазис уби.