Докато във вашата ваничка
се миете нежно и греете.
В студа той самия със скалпела
Сам си изрязва апендикса.

Той чува всяко движение
И вижда как скача сърцето
Жалко, че няма как граждани
В огледало тъй да се погледате!

Той своята вътрешност вижда -
Не се налага да се погнусява -
и мисли си: „майка му стара -
Дано резна това дето трябва”.

До целта все по-близо е вече
Поне за вид болката да утихва,
А по-леко се херния реже
На покорилите Антарктида

Ударил би силно в челото
Тоз който търгува и знае,
Че зърната, костилките, семките
Апендикса ви замърсяват.

Рискувайки ежеминутно
На сляпо - не е просто някак.
Отряза си той абсолютно
ненужен и болен израстък

Водата сега вий поемате
Във глътки големи-големи
А той - шие се - разберете -
С шевове - много големи

Герой е той! Съобразете:
Никъде тъй не го могат
Каква там Антарктика с Арктика
Каква там Албания с Полша!