То беше маса - как да я опишеш.
Опитах, но ръката не се вдига.
Ами ако във Тамбов това се види?
Все пак и съвест трябва тук да има.

Сега ще си изсъхвам от тъга аз.
Ще съжалявам, ще преглъщам слюнки -
в Батуми шишчетата не доядох
И глупаво отказах и сулгуни.

Та много нещо наприказва там,
тамадата - кусур недейте търси.
За Родината - тостове той ля,
За Сталин, че на фронт съм, си помислих.

И ето никой вече не яде.
Като шериф тамадата е станал -
Как сякаш двайсети и кой конгрес
Друг - двайстия - за мит го обявява.

Пи тамадата за града, за село
И всичките похвали с настървение, -
А при това веднъж той не заекна
и аз проникнах се към него с уважение.

Вярно, тамада, - държи
Дълъг тост - алаверди,
За вожда, после, на народите,
за трудовете му огромни.

На мен ми каза, че ме чувства близък
Щом аз съм зле - не можел той да спи.
След туй ме пита: ”Ти какъв такъв си?”
А аз му казвам: ”Кръвопиец и бандит.”

В главите - шишчета и алкохол цари.
Ей някой викна - не обичал проза,
в морето нямало готварска сол дори
Сълзи човешки са в морето сложени.

Но ето края - пият с рога вече.
Смокини, мандарини също хапват
А те тук просто си растат, човече -
Точно такива - както на пазара.

Нахвалени са всички, засега
те окончателно не са заспали.
А домакина с опитна ръка
пак с „Киндзамарули” вдига чаша

Как съжалявам, че съм като тях, че ето:
Макар мълчал, но пих аз не по-рядко.
Че няма как да взема с мен морето.
С крайбрежието слънчевото - цяло.