В защитените, дремливи,
Страшни Муромски гори
бродят там нечисти сили,
всяват страх във всеки жив.

Вой надават,
Че са твойте упокойници.
Славеите що са там -
все разбойници.
Страх-ужас чак!

Там живеят кикимори
В омагьосани блата.
Те ужасно гъделичкат
И към дъното влекат.

И със кон ли, пеша ли си
Сграбчват те.
А по гората - таласъмите
разкарват се.
Страх-ужас чак!

А пък мъж, търговец, воин -
щом попадне в таз гора
Някой след пиянство влязъл
Друг от глупост пък бил там.

По причина влезли те,
Без причина ли -
вече всички ги брояли
за загинали.
Страх-ужас чак!

От една гора задморска
Дето е същински ад
с бесове такива зли, че
сами едва не се ядат.

За да правят съвместно
Зло след това -
Да споделят дойдоха те
опита.
Страх-ужас чак!

Славеят - Разбойник - главен
им устрои буен пир.
А от тях бе Змей триглави
И слугата му - Вампир.

От черепи отвара пиха
Нещо жулеха
в танц на гробове вилняха
богохулиха
Страх-ужас чак!

Змеят скочи на дърво там
И разклати го със бяс:
Дай момичета Разбойник
Да ги видим ний сега!

Да танцуват таласъми
да попеят,
Ако не аз, ваш’та майка,
Ви изтрепвам.
Страх-ужас чак!

Славеят - Разбойник - също
Вчерашен не беше хич
Скочи, свирна и извика: Мутра,
Гад задморски, паразит!

Я изчезвай без бой
Омитай се!
И Вампира със себе си
Взимай ти!
Страх-ужас чак!

Ревнаха тогава всички:
Толкоз време ги търпим
Вещици ли сме, не сме ли?
Патриотки ли сме ний?

Заслепи се кърлеж ти
Натовари се.
А сега за нашите жени
Се пазариш.
Страх-ужас чак!

И днес побелели хора
Помнят минали неща
Как нечистите се борят
И сами се трепят там.

Прекрати се навек
Тази работа.
И човек в гората ходи
Без страх сега
И не е страшно - хич!