Сега съм като глупак - от земята нe ще замина
Сушата ми постави капани:
не видели изход - на брега си отиват
И навеки - моите капитани.

И сега в мойте песни - само нули и нищо
В тях все повече - дупки и рани
От кителите си капитански излизат
Като от кожа моите капитани.

Сега не ще изляза в морето
И няма да ги срещна в порта
Ах, мой санаториум вечен -
като в устата скомина лоша.

Капитаните ще ми кажат: ”Сега си хленчил!”
А аз не хленча, като вълк вия аз:
Вие не просто с вас носехте мойте песни
Вие мойта душа носехте с вас

Тълпа верни другари ви посрещаха в порта
И аз с вас делих ваш’те лаври
Струваше ми се че и аз слизах от кораба
В тези Токио, Хамбурги, Хавъри

Сега не ще излязат в морето
Няма да ги посрещна в порта
Ах, мой санаториум вечен
като в устата скомина лоша.

Надявам се, че морето от площадите е по-силно
И по-здраво от домове от бетон.
Морето - от земния чародей, по-добър е магьосник.
И аз ще ви посрещна от Лисабон.

Насън виждам механици, шкипери -
Виждам, не се ядосват от мазнини -
Капитани от танкери по трапове слизат,
от контейнери и от пасажирски.

Не аз отново ще съм в морето
Или ще ги посрещна в порта
По дяволите санаториума вечен
И в устата скомина лоша.