Този шут открадваше минути.
Тъжните минути тук и там.
Без усмивки, без да бъде шумен
Шутове не правели така.

В цирка светъл, между номерата
Незабележимо, тихо, леко чак,
Клоунът сред нас се появява
В своя глупав шутовски калпак

А от шутове преситен зрителя -
Чака смях там и размахва чанта.
И крещи той: "Клоун туй нима е?
Щом е клоун - да е смешен трябва!"

Ей и ние. Също си мърморим:
"Щом излязъл си, разсмивай ти."
Той тъгата ни от нас измъкна,
и тихо взе от нашите души.

Ние сме в съмнение - век двайсти.
Цирка ни - световен - то се знай.
Клоунът е доста мрачен вярно.
Сякаш не е жив - невесел някак.

Като гмурнал се е във вода той
С две ръце на светло, нагло чак,
от джобовете краде тъгата,
на душите ни облечени в сака.

Ние после глупаво се смяхме.
Пляскахме с ръцете си със жар.
Нищо смешно той не ни направи.
Наш’та мъка на себе си събра.

Само че шеги бърборещ, щракащ
Все по-тъжен ставаше тоз мим,
че на чуждата тъга товара,
той, по навик, за свой го брои,

Под теглото на поетата печал
Сгъва се в прожекторния кръг
Все по-тъжна пантомимата му става,
По-дълбоки бръчките в лицето.

Нашите тревоги и невзгоди
Той със шепи вземаше от нас
Сякаш взема ни родилни болки.
(А за себе си защита не събра).

И кикотим се сега без болка
Весело по нашему е, да:
"Как приятно само ни обраха
Взеха непотребното за нас!"

Време е. Със колене разбити
в себе си замислен тръгна той.
На арената бе царя рижият
А и зад пределите и още.

Злото наше гения изнесе
В кулисите и смешно е за нас.
А откраднатите мигновения
Във едно съсредоточи ги там.

Угаснаха на лампите свещите
Барабанен бой... и тишина
Твърде много взе си на плещите
от нашето. И счупи си гърба.

Зрителите, между тях и хора има
Мислеха: "Пияница бил - паднал".
Шутът в таз последна пантомима
Заигра се той и преигра.

Застина той - не нейде зад морето,
край нас прилегна, сякаш уморен бе.
Този клоун се задави с мъка.
Свойте сили просто не разчете.

Аз напред вървях неуморимо
И над него не склоних глава.
Този трик не беше пантомима:
На пантомимите - царицата - смъртта.

Тоз крадец оковите разрязал
Нощем не пришпорваше коне.
Умря шута - минутите откраднал -
минути на човешката тъга.

От нас много, зарад самохвалство
Казваха и тъй ще преживеем
Шута се прокрадваше отзад но
тихо и безшумно - на ръце...

Изчезна, сякаш вятъра го вдигна!
Иле просто бе една шега?
Шапката му само аз измислих,
Клоунът без шапка беше там.