За път стeгни се! Или лягай в гроб.
Да! Изборът пред нас не е богат.
На бавен ни обрекоха живот -
за вярност със вериги приковани.

А някои повярваха набързо
Повярваха без оглед, безрасъдно
Нима живот е като си овързан?
Нима е избор - щом си окован?

Оказаната милост бе коварна -
Като отвара на побъркан чародей:
От свойте смърт - зад камъните чака,
Отзад пак смърт - от чуждите стои.

Замръзнала душа, сковано тяло.
Мълчиме като нагласени пешки
А насреща в мръсното стъкло
Озъбва се позора в крива смешка.

И ако счупим своите окови
Тогава гърлото ще прегризем
На тоз на който във ума му дойде
Живота ни с вериги да скове.

Надяваме ли се на нещо ний?
Навярно тази цел не е за нас?
Защо да чукаме по райските врати
със кокалчета скобите ковани?

Предложиха ни изход от войната,
но ей каква заложиха цена:
Осъдени сме на живот банален
Но чрез позор, измяна и вина!

Но струва ли живот на таз цена?
Не е приключил пътя ни! Спокойно!
И на страни от таз, голямата война
Все още можем да умрем достойно.

И рано с тиня ни сравняват те
Гнездо във гнилочта не ще си свием!
В мъчителен живот не ще умрем -
със вярна смърт ще оживеем ние!