Как ли ще погледна днес, как ли ще задишам?
Хладен е пред буря въздухът, плътен, хладен,
Какво ще ми запеят днес, какво да чуя има?
Пеят, птици пророчици - от приказки разни.

Птица Сирин радостно ми се усмихва
Весели, призовава от гнездо.
А насреща - в печал тъгува силно,
Душата трови странен Алконост.

Сякаш седем древни струни
звъннаха по своя ред -
С това птица Гамаюн
надежда дава ни, късмет.

В небето синьо с камбанарии прободено -
Медената камбана, медната камбана -
Ту се радва, ту тъжи пък сякаш.
Куполите във Русия са от чисто злато
Че по често Господ да ни забелязва.

Аз стоя като пред вечна загадка.
Пред великата и приказна страна
Пред солена и горчиво - кисела и сладка
Синя, ръжена и пролетна е тя,

Газейки земята - дебела и ръждива
Затъват конете до стремена.
Но привличат ме със сънната държава
Подгизнала, от сън подута е тя.

Сякаш седем древни струни
звъннаха по своя ред -
С това птица Гамаюн
надежда дава и късмет!

Душа, убита от загуби и разходи.
Душа, изтрита от раздори всякакви.
Ако кръпката до кръв е изтъняла -
С кръпки златни аз ще я закърпя,
че по често Господ да ни забелязва.