Рядък ден е - и топло и снежно.
Да природата има ресурс.
Е... и както се случва начесто -
включвам се на лиричен, аз, курс.

Бий сърцето, сякаш мъртвешки
съм пиян аз, до гърло налян.
Просто черно кафе - шест кафета -
Аз изпих и то бие сега..

Не съветвам да пиеш таз доза -
Не съветвам дори да харесваш!
Знам един - и той най - виртуозно
Ще докаже - може да не живееш.

Не, да живееш трябва и много:
Пий и страдай, ревнувай, люби -
Не мъкни се нещастен в живота -
А го дишай и пей го и пий.

Ако не, и да мигнеш май няма -
Ще е време в сандък да си ти.
Отегчен, влачиш се, съжаляваш
Но... е време тамян да дими!

Трябва тъй, че когато пресметнеш
Всичко минало - ти си кажи:
"А все пак поживях си незле и
Пих, ревнувах аз, страдах, обичах"!

Не, природата е по-богата
Какъв ден е! Поезия? - сън!
Впрочем аз май написах по-друго.
от желаното. Но поет аз не съм.