Да повдигнем на завесата края -
Стара, тежка е тази кулиса:
Ех, какво време било е някога.
Толкова гладко - ти виж Алиса!

Но... лошо часовниците следяха
щастливите.
И Времето нарочно забавяха
страхливите.
Препираха Времето, тикаха
кресливите.
Без причина Времето убиваха
ленивите.

И колелата на Времето
се износваха в триене
Всичко в света се разваля от триене...
И тогава се обиди Времето -
И спряха махалата на Времето.

И дванайсет сред нощ не изби
Всички чакаха пладне, но пак не дочакаха.
Ето какво време настъпи
Такова нервно - ти виж Алиса!

И... на часовника уплашено погледнаха.
Щастливите,
Жални песни проточиха
страхливите.
Свойте големи усти затвориха
приказливите.
Хорово се запрозяваха и заспаха
ленивите...

Намажи колелата на Времето
Не за първа премия
На него много му е болно от триенето!
Не трябва да се обижда Времето -
Лошо и тъжно е да се живее без време.