Червено и зелено,
жълто и лилаво
Най-красивото по тебе е сега.
А ако е евтино -
модерно е и ново
Ти само водка даваш ми, а рядко и коняк

Жено ненаситна,
кучко неприкрита,
колко пъти: "Стига ли, слънце?" питах те.
Измъчена бе винаги,
но здрава и нeбита ти -
даваше ми водка и крещеше: "Още не"!

Към теб пари, отрово, -
от небето сякаш
Със дебели пачки, златни заеми
Но веднъж изсипани
както и да искахме
Заминаваха, изчезваха бързо като дим.

Бог със теб, проклетата,
с твойта вярна клетва
За туй че ще ме чакаш ти дълги времена.
А теб ще те закърпя,
и майката ти скъпа!
Живей си както искаш ти - навеки тръгвам аз!