Израстнах в ленинградската блокада
Но аз тогаз не пиех, не лудях
Бадаевските складове видях аз как горяха
и на опашките за хляб стоях.

А вие смели граждани
Какво тогава правехте
Кога смъртта в града ни бе безчет?
Хайвер със хляб си хапвахте
А аз броях цигарите,
И фасовете, паднали - пълни с к’во ли не.

А от студа и птици не летяха,
И нямаше какво да се открадне.
Родителите ми таз зима ангели прибраха,
А аз боях се само да не падна.

Бяха на умиране
Гладуващи, дистрофици
Гладуваше дори и прокурора
А вий в еваукаци
Четяхте информации,
и радиото слушахте "От Совинформбюро".

Много се затегна и блокадата,
ала народа враговете си разби -
И можеше да се живей като Христос във пазвата,
Но пречеше милицията ни.

Ще ви кажа ласкаво:
Превързани граждани!
Не се навирайте в душата ми!
За живота ви тъй личен
И непатриотичен
Знаят вече органите и ВЦСПС.