Тя беше чиста като зимен сняг
В калта - самури - ти по тях минавай.
Ръцете ми писмото и изгар
Мъчителната правда аз узнавам...

Не знаех че скръбта е само маска
И маскарада свършва в този час.
Да този път аз претърпях фиаско -
Надявам се последно е това.

Помислих: преброени са ми дните
Във вените ми лоша кръв ли влезе
писмото - стиснах като глава змийска -
Измяна между пръстите протече.

Страдания не знам аз и агонии
А вятърът сълзите ще изтрие
Обида моите коне не гони
Следите мои буря не измита

Така, че аз назад оставям всичко
Под неприветливо, сивото небе
Дъх теменужен, голи карамфили
И смесени сълзи със сняг стопен.

Москва не вярва на сълзи, сълзички
И нямам аз да вземам и да давам
Към новите двубои бързам вече -
И както винаги да побеждавам смятам!