Надмогнах вече слабостта. Напред - дерзай! Страхът се срина в пропастта навеки - край! Вървя без да поема дъх неуморим. И няма на земята връх непокорим. Един неминат път зове и аз вървя - един от всички върхове да покоря. Тук мъртви, имена без брой укри снегът. Това е пътят - той е мой, неминат път. Със синкав блясък скатът бди, ледът искри. И тайно нечии следи гранитът скри. Над всички своята мечта аз гледам пак и вярвам в чистите неща: Слово и Сняг. И нека бързат ден след ден - запаметих как тук съмненията в мен докрай убих. - На добър час! - пошепна там поток вода н деня, кой беше той, не знам? Ах, сряда - да!..
© Асен Сираков. Превод, 1989