Вдишвах аз синева
Бяла пара издишвах
Тя на облаци цeли леташе
Сняг под мене скриптеше
Проскрипи, после спре
Преспи мамят ме да полегна.

И звънеше тъга както в тъжната песен се пее:
Кочияш как замръзвал в тази степ - глуха и непозната,
от жълтото слънце кочияша замръзнал унесен,
никой там не казал - мърдай, вдигай се ти и не лягай!

Всичко тук във Русия
e догоре във сняг.
Пълзи, хлъзгай се - да не пропаднеш -
Запази се, спаси се,
И във бурята се весели
да не легнеш, заспиш и не станеш!

Кочияша чудат камшика хвърли и где да се дене!
Спомена той Христос, от снежените версти объркан!
Той конете да удряше, можеше да се загрее, -
А пък той с доброта съжали ги, не би - и замръзна.

Своя лик аз сега
във пелина видях
и обхвана ме страх: че е време
с живота да свърша -
до гърди съм в лъжи.
Пък и кой съм аз - в пробива трябва да скоча

Бури стенат и пеят - кой сега на студа ще устиска
В пробива, във вира - ала сам, а не без аз да искам.
От устата ми - пара, май душата ми иска навън цялата
да излезе - погребете, щe се намушкам - от ножа свалете!

Сняг кръжи над земята
над страната ми ето.
Меко стеле, на пиене кани.
Ах, кочияша с късмет
Пий и удря конете,
а замръзва кога непиян е.