Пришита е колосана якичка
И китела e плътно закопчан -
И ето ляга си на спусъка привично
на офицер безкръвната фаланга.

Сега е времето! Кой се интресува?!
Но ето то наистина е близко:
О, колко къс е пътя от кобура
До слепооочието бръснато отлично!

Движението свърши и се вейна
къдрица, за мишена назначена.
Смъртта от дулото с усмивка поглед втренчи
към слепоочието - акуратно, подредено.

Видя се вдигнатата към челото вежда,
до нея нещо блъска се и бие -
Кръвта непусната навън изглежда
Пулсираше - да протестира иска.

Преди тя да посмее да се втурне
В ухото, в мозъка и после в тила, -
Смъртта напрегнато погледна със почуда
На разбеснялата се жалка жила...

Забави се и правилно реши тя:
Сега обратно във кобура влизай!
Така Смъртта за първи път вид
От раждане Животът ненавиждан.