Аз бях и слаб и уязвим,
Тресях се целият, уви
Кървеше тялото ми болно
С разкъсвани черва.
И като в оперета слаба -
Огромно чело във вратата,
Отвътре озари се цяло
С недружелюбност ясна.

Но властно вдигна се ръката:
"С лицето към стената лягай"
И почнаха там да ме мачкат
На лепкав чак, диван

Най-главният на стола седна.
Въздъхна сатанински, смело.
И нещо той за мен заведе -
Приличаше на "Дело"

Във палците му тънки, здрави
Гръкляна смешно заигра.
Натисна в кръста, под стомаха
И дроба ми горкия, чак.
Кога натисна под реброто
Коремът протерстира остро.
И кръв изхрачваше перото
На хартията там.

Във полусън, във пот облян
Съблечен бях до голо -
В кюшето готвеше игла
Нестара кикимора.

И от главата до петите
Ужасна мисъл пъпли -
Ако с игла приспят ме те
И разчленят ме сънен?!

С корема като се потруди
И черепа ми стисна, после
Ръката ми той здраво стегна -
Спря на кръвта потока.
Аз май, че писнах, но се спрях,
Устата суха стиснах спешно -
А той пъхти, криви се чак
Ликуващ, писа нещо.

Той побесня - със бяс познат
Но аз му изкрещях:
"Какво там драскаш? Покажи
секретните неща!

Помощникът - бивш психопат -
Завърза ми ръцете -
в ред подредени са сега
Там разни инструменти.

Аз патил съм, и с нрав корав.
И мога, да я карам всякак.
Но ще ме хванат и смирят,
Унило аз скучая.
Лежа аз гол като сокол.
На масата подсмърча главният.
Все нещо пише в протокол,
А аз не отговарям.

Не, трябва силите да пазя.
Че ще се уморя, отслабна.
А скоро ще горят петата,
Да се засмея значи

На нерв държа се аз, нащрек,
Ала усещам гадост
Във гърлото маркуч ми влезе -
Изплюх го аз обратно.

Аз в стяга, в клещи съм сега.
По мен пълзят и концертират.
Те всичко да извадят искат,
Да пипнат и изпробват всичко.
Не ще изминат пет минути.
Ще ми измъкнат те душата.
Ще я оцапат и охулят
И ще я сплескат яко.

"Дълбоко, със устата вдишай!
А бе издишай - ще умреш!"
"Тука при вас ако издишаш
Едва ли дъх ще вземеш!"

С уста пресъхнала тогава,
Мърморя си аз: ех че ред, а!
На мен тоз номер не минава
Приятели - момчета!"

Спря тока, газ включиха, та,
Една дъска там светна
И от очите пръсна гной
И гърлото изхърка
Той, бесен, стига до екстаз.
Докараха за нещо таз.
Туй нещо виждал съм го аз
Във филм един трофеен.

Откъм гърба пристъпят те.
Инжекция ми правят...
"Колете, кучи синове
Но протокол ми дайте!"

Дори на колене станах,
Чело към таза лепнах,
Изисквах и заплашвах аз.
И молех унизено.

Веднага турникета стягат.
Аз виждам, че приготвят спирта
И рижа дяволица чакат -
С коси е тя - като камшик са.
Къде-как, тука свойто вземат.
А стар шут - аз гадая -
Кога с желязо нажежено -
И после ли, сега ли?

Накрай - нагрят заплешивяващ,
Гореща пот се ля
Дочу се звън и гарван кацна
На рамото му бяло.

И там изграчи "Nеvеrмоrе!"
Той пъргав е и бърз е -
Напомня: в моргата направо
е зала за измъчване.

Аз слабо се надигам вече
Макар и глупав, прост за тях
Ей! Този разпит нагласен е!
"Ти отговор ще даваш!
По имена вий, как сте, то -
пак идва май, че старо време!
От разпита ви протокол
Сте длъжни да дадете!

И изкосо аз през рамо,
На писаното гледам
"Аз туй да го подпиша няма
Догде не прегледам!"

На мене - жълтеникъв гръб там
Ми каза най - безстрастно:
"А подписа ви не ни трябва
Без него всичко ни е ясно".

Сестричке мила няма страшно.
Не ще мълча и трая.
А протокола ще откажа
При среща с адвоката!
Аз нищичко не им казах,
И не посочих никой аз,
На всичките кажете там -
"Че верен им останах!"

И каза слагайки черта:
"Чети и престани ти!"
Погледнах в писаното аз,
Там - само на латински.

В очите кръгове, във мозък - нищо.
Махни се страх на глупостта!
А просто бяха те написали
История на болестта.