На стената са портрети на едни мъже брадати
В очилца са на верижки - по народному - пенсне
Всички са открили нещо и измислили лекарства
Тъй, че ако жив съм още, значи са виновни те.

Доктор каза: "Вий сте болен",
Веднага ме втресе там.
И капацитет огромен
Се подсмихна от стената.

Тук не в килия съм - в палата,
Тук няма нарове - а пейки!
И не следствен аз сега съм,
ами тука съм изследван!

И макар и цял в недъзи, нещо мен не ме е страх
Ще подпиша без да гледам медицинските книжа!
Зная аз за Склифосовски - института основал,
Познавам и другаря Боткин - жълтеницата създал.

То във дередже такова
Кой ще търси тук права?
Ако докторът ядосаш -
в лудницата веднага.

Всичко в този дом зависи - като влезеш още -
от самия теб сега:
Щом искаш - ставаш ти - Будьони
Щом искаш - коня му тогаз!

При мен мозъкът ума не изпреварва-честно слово
Въпрос с намек аз задавам, тоест търся си скандал
"Ако Кащенко например се лекува с Пирогов, то
Пирогов там без причина няма да го реже знам..."

Но и лекарят е печен -
и внимателен и хитър
Прав сте, ала да речеме -
Има и обратен изход.

Стая с пет леглови стойки
И професор влиза в нея -
Ръчка с пръста - "Параноик"
Проверявай ако смееш!

Хубаво, капацитети, че висите на стената
Аз зад вас съм мои скъпи, като зад каменна стена
На Вишневски се надявам, на Бурденко уповавам,
Ще потвърдят че не душевно, болен съм духовно аз!

 
 
 
 

На здрав род съм аз наследник,
Вярно, прадядо бе сляп,
Тъста ми белогвардеец,
Но той не е роднина знам!

"Докторе, очи в очи сме -
Бързо ми отговори:
Диагноза ли ще имам,
Или присъда, ти кажи?"

В смут - лекари и санитари и портретите дори
Задпрозоречно светило зад гърба залезе в миг.
Очилцата на верижки сякаш влага ги покри
На жълтеницата бащата пребледня във този миг.

И надвисна острието
Хартията се наежи
Доктора - добро уж действа
Ала зная не за мене,

Но не лист, перото остро -
Гръд прониза, като нож.
С диагноза - паранойя
Значи, че години още!