Жълти огньове в съня ми
и хриптя на сън аз:
Ти сега търпи, търпи -
сутринта е мъдра!

Но и сутринта не е
същото веселие -
или фас на гладно или
пиеш да изтрезнееш.

Eх, пак, давай пак,
още много, много пак...
Eх, пак, давай пак,
още много, много пак...

В кръчмата пък - плат зелен
и бели салфетки.
Рай за шут и за кретен.
Аз - като птица в клетка.

В църквата е смрад и мрак
с тамян окадяват...
Не, и в църквата и там
не е както трябва!

Аз, по - бързо към върха,
дано нещо има -
на върха стои елха,
а под върха пък - вишня.

Поне на склон обвит с бръшлян
бих се аз зарадвал.
Или нещо друго там...
Все не е както трябва!

Eх, пак давай пак,
още много, много пак...
Eх, пак, давай пак,
още много, много пак...

Аз по полето край реката -
светло - мрак, Бог няма.
Във полето синчец, само
дълъг път ме чака.

Покрай пътя - лес е гъст.
Баби Яги бродят,
а във края на тоз път
дръвник със топори.

Коне нейде - в танц ритмичен -
Без да щат и плавно.
И по пътя не е в ред, а
в края пък - отдавна.

Нито църква, нито кръчма
нищо свято - гледай!
Всичко тук не е във ред
не е в ред момчета.

Eх, пак, давай пак,
още много, много пак.
Eх, пак, давай пак,
още много, много пак