От Ростов съм, въобще - подхвърлен.
Можех да съм откъде ли не -
и Господи ако не ме издъниш,
то и Свинята в мен не ще ме изяде.

Живея где ли не - сега във Тула
Живея - не броя аз загуби, печалби.
От малък, помня детски дом в аула
в чечено-ингушeнската държава.

Те не погубиха душите наши детски.
Делиха с нас храната и съдбата.
Живота в лош автомобил летеше
и от ауспуха излетя със трясък.

Не знаех сам в кого се възпитавам.
Обичах - гости и приятели, хашиша.
Сега да стане нещо ножа хващам,
какъвто, за късмет, във мен не имам.

Като откъснат храст ме носи вятър.
По пътя хранех се, аз помня, зло, добро.
Добре усетих чувството за лакът.
За лакът дето удря под ребро.

Където бил съм и други там са били.
Тез със които съм делил съдбата.
Живота в лош автомобил летеше
и от ауспуха излетя със трясък.

Във климат мразовит калени, още,
на никой нищо там не се отказа.
Тъй, че чеченците живеещи във Грозни,
се сапунисваха с кавказци в Казахстан

А там - Сибир - късмет e за бръснари:
Народ! - Небръснати, нестригани глави.
За лагерници и евреи място значи
И контри недотрепани дори.

Във Анадир що трябваше измихме.
Там лостове по гръб играха яко.
Живота в лош автомобил летеше
И от ауспуха излетя със трясък

А пихме всичко, даже политура
И лак, лепило без да се поклатим.
Със спирт излъгахме ний и куршума глупав -
Та умните нима не ще измамим?!

Под орех водка за разтуха пия.
Коняк с ориз с узбеки - викат му пилаф.
В Норилск например в цех леярски ние
да пием пробвахме там и желязна сплав.

Венците с дупките натъпкахме със злато.
Щом остарея ще извадя куп пари чак.
Живота в лош автомобил летеше
и от ауспуха излетя със трясък

Какви ний, песни пеехме в аула!
Как скачахме и голи по скалите.
И щом ме вкараха и мен във пътя
Чечено-ингушенец аз се писах.

Едни със раните от нож си бяха.
Други със друго, а трети пък със трето.
Сибир, Сибир - на търсещи държава
Тук има где и да умреш и да живееш.

Аз къдрав бях, но къдри нямам вече -
(А бяха буйни), - днес плешивина
Живота в лош автомобил летеше
И от ауспуха с трясък излетя.

Със спомен само ще ви потревожа.
Един е винаги: "На помощ! Караул!"
Чеченци бият немците в Поволжие,
а мястото е града Барнаул.

Когато дойде до саморазправа
аз бях като стена, за гърло някой хванах
И тези и онез оттук не бяха
Но биеха се те като за тях.

А тези що за подвиг ни набиха,
отдавна легнали, във гроба се въртят.
Тях всички ги прибраха във колата,
Водача в ауспуха излетя.