Векове и епохи все тъй се стремят към горещия тропик от полярния студ... Но защо тези птици на север летят, ако птиците тегли единствено юг? Слава те не ламтят и величие. Под крилете щом свърши ледът, ще намерят те щастие птиче за награда след дръзкия път. Нас какво посред зной не ни даде покой и какво ни подгони по луда вълна? Не запали сияние звездният рой, рядко случва се то - просто няма цена. Тишина. Само чайките-мълнии от ръцете ни празни кълват. Но наградата ни за безмълвие непременно ще бъде звукът. Бели сънища само сънува нощта и очите ни гаснат посред бяла тъма. Ослепяхме - и тъмно е от белота. Ще прогледнем пред ивица черна земя. Ще отпусне гърлата мълчание. И награда за нашия плен след нощта ни на отчаяние ще е вечен Полярен ден. Север. Воля. Надежда, Само вятър снове. Сняг без кал - като дълъг живот без лъжи. Няма гарван очите ни да изкълве. Гарван в бялата пустош дори не кръжи. Неповярвалият в пророчества непременно ще стигне дотук. И наградата за самотничество ще е срещата с някой друг.
© Владимир Попов. Превод, 1990