В света на всичко изтича срока
Солта пък морска прояжда до ръжда.
Два мрачни кораба стояха в дока
Един до друг - тъй борд до борд сега.

По малкият комини кривна косо
поклати си и бака и кърмата:
"Какъв вид този тип е? Груб е много!
Ръбат, ръждив е - никакав го няма!"

Не можеха във упор да се видят
Двете корита.
И ненавиждаха се силно те.
Взаимно.

Той, в аврийно, беше състояние
Ала и тя съвсем не беше нова
Та ако ги видиш ти от разстояние
От уплах да потънеш даже можеш.

Тоз по-големия, там отвратен замръзна
Макар да бе железен с дъно здраво
водоизместване от 20 тона плътно
тресеше се със възмущение голямо.

Така обидили се бяха един друг
Двете корита.
Че ненавиждаха се здраво един друг
Взаимно.

Минаха седмици - изкърпиха и двата
шпакловаха и шевове ръждиви.
И с ватерлинии по талиите бяха
тез кораби опасани красиво...

Медта излъскаха и сложиха боята
екип в салоните им светлините пусна -
И палуби и плещи се изправят
Във края на ремонта им тъй нужен.

И с гладкия си борд разбраха
Двeте корита
Че са се разкрасили
те взаимно.

Тоз по-големия, на малкия тъй каза
Въздъхвайки: "Със вас не бяхме прави!
Аз никога жени не съм видял
И кораби тъй като вас прекрасни!"

По-малкия в това пак настроение
Пошепна, че е той неотразим
Все пак е по-добре да е отблизо
Край тях се трупаха и хора да ги видят.

Там корабите се събират
Да видят искат.
И те се обясниха там
Взаимно!

Макар че някакъв пристанищен умник,
Бе ги записал не за този порт.
И двата кораба си тръгнаха от дока
Както стояха заедно те борд до борд

До хоризонта заедно мълчаха,
Не покорени те от, рул и от течения
Ласкаво махаше ремонтната бригада
На двата съда неразделящи се вече.

Какво се случи? Май че полудяха
двата съда?
А май, че просто влюбили се бяха
Взаимно.