Живота пръв обратно аз измерих
Ще бъда безпристрастен и правдив:
Отначало кожата ми пот изстреля
и задимя раздула порите до взрив.

Аз затаих се и затихнах и замрях,
че изведнъж се върнах, ми се стори.
Във барокамери бездушни, безвъздушни.
В затворените центрофуги строги.

Сега ще стана неподвижен, тежък
В мълчание потънал, и все пак,
и рог и мях, на вестник земен братовчеди -
за векове те делото ще разнесат

А паметта по нервите ме парна
Там всеки образ бе неповторим.
Ей и дубльора ми - пръв можеше да стане
За първи път той втори бе в екип.

За него букви не хабят сега те,
А всички главни букви - за един
пристигнахме при лифта ние двама
Но по-нататък аз сам продължих

Тоз дето орбитата ни описа,
Дори не знаеха му и лицето.
всичко мислимо от него бе открито
И с шепи бе изхвърлено в решето.

И сякаш из-зад димната завеса,
Явиха се приятелски лица.
И скоро те на страниците в пресата
Със свойте биографии ще са.

От живелите със мен в добро съседство
Свидетели ще вземат за съда.
Те простото ми босо мое детство
Облечено в скрижал ще донесат.

И дума "Пуск" чух като вопъл силен
Разнесе се и висна тя над мен!
Зло, нелюбезно, заръмжаха дюзи
И разтопена слюнка плюха те

На чувства вихъра пожар в душата духна
Не смеех ли, забравих ли да дишам
Планетата накрая ни придръпна
Притисна, да ни пусне тя не иска.

Във нас се вкопчи удесеторено
Очи от орбитите сякаш ще изтичат
И дясното за пръв път удивено
Погледна лявото, от веждите не скрито

Уста запуши ми - с парцал ли, с вик - не помня
В креслото срастнах както с корените пън
Ето горивото изяде тя до дъно
и се откъсна степента ни първа.

Под мене там сирени глас извиха
Не знам - защита или погребение,
А тука дрезгаво двигатели завиха
И от прегръдката изтръгнаха те мене

Земните прибори се успокоиха
Отново пролетта си тръгна пак
Очите ми на място се завърнаха.
Без претоварване е вече - тишина

Експеримента влезе в друга фаза
Във датчиците е по рядък пулса
В нощта влетях, а вечерта пропуснах
И команда да почивам аз получих

И във ефира стана неуютно някак
Но Левитан във тясното се втурна
Отсече гръмко: "Пръв в света сега!"
За мене хубави неща издума.

Аз шлема си на лакътя поставих.
За самочувствието казах нещо там
Обвзе ме лекота такава сладка
Че от нея и догади ми се чак.

На микрофона шнура сви се като примка
Дробовете в ребрата ми звънтят.
За миг задави ме сърцето силно -
То в гърлото заседна ми сега.

Аз дадох рапорт весело, по съвест.
Отчетливо и делово бе всичко
А мислех ей ти тебе безтегловност
Теглото нула, толкоз малко - нищо!

Но в този час на полета не знаех,
Шегувах се със безтегловността
Че аз от нея и кръв ще повръщам
И костен калций пък с урината ще смий.