Аз съм "Як" - изтребител. Моторът звъни!
Небето е мойта обител,
Но този, който във мен седи
си мисли, че той изтребител е

В този бой един "юнкерс" свалих
Правех с него каквото си щях.
А този, който във мен седи
Досади ми значително пак.

Във предишния бой надупчен аз бях
Механик закърпи ме целия
Но този, който във мен седя
отново ме праща в "свредел"

Бомбардировача с бомбите сее
На аеродрума смърт, а
стабилизатора сякаш пее
"Мир на вашата къща!"

Идва към мене отзад "месершмит"
Ще се дръпна - уморен съм от рани
Но този който във мене седи
Аз веждам, решил, - "на таран" е

Какво прави той, сега взрив предстои
Но на пясъка не ще да горя
Забраните, скоростите припокрих,
Измъквам се аз към върха

Аз съм главния, отзад, да изгоря
Къде ли е той, водача?
Ей, задимя, килна се и запя:
"Мир на къщата ваша!"

А този в мойта кутия седящ
Остана сам и е в беда
Подведе ме и нагоре сега
Направо от мъртвия хват.

Повръща - с натоварване двойно е.
Ех извъди се ас-летец!
И ще се наложи да слуша пак мен
Но за последен път то ще е!

Да не се покорявам кълна се напред!
По-добре да лежа на земя.
Но той не ме слуша, как пулса беснее!
Кръвта ми - бензина - на нула

Машината също си има предел,
И времето и изтече
Но тоз който във мене седя
Внезапно в стъклото удари лице.

Убит е! Накрая аз леко летя.
Последните сили цедя.
Но какво става?! Надълбоко се гмурнах май,
Да се измъкна не мога сега!

Досадно, аз сам не много успях,
Но да провърви и на друг също.
Излиза накрая и аз изпях:
"Мир на вашата къща"!