Бе розовия изгрев весел чак
И срещу трудностите кораба летеше.
А юнгата бе в първи поход там
под флаг пиратски с кости и със череп.

Наклонен към водата с опънати платна
Двумачтовия бриг1 полегна скоро.
От счастие на юнгата душа затрептя
тъй както вантите2 конопени на грота3.

И под халата скрил душата нежна
съвет му даде капитана в този ден -
Бъди ти джентълмен - късмета щом е с тебе,
Че без късмета - няма джентълмени.

И брига плуваше където си прище.
И срещаше кого съдбата прати,
веслата кости се трошаха във момента
кога се стигаше до абордажи.

Веднъж богата плячка се делеше
пиратите бесняха и крещяха.
И побледня в миг юнгата и нож изтегли -
защото го измамиха в делбата.

Момиче там стоеше без криене и плач
И юнгата си спомни капитана:
Ний джентълмени сме късмета щом е с нас.
Късмет щом няма и джентълмени няма.

И той видя - мълчеше капитана
и кървавата свада не възпря.
Дълбоки рани той не забелязва,
обратни удари нанася сам.

Но стори и се - юнгата - в беда,
пък друг тя и не искаше да знае.
Прехвърли борда - скри водата там
златистото и смугло тяло.

И във гърди - пирати удивил,
той своя пистолет горещ изпразни.
Последен той бе джентълмен с късмет -
край на късмета и джентълмени няма.