Той излезе - залата избухна. В миг
в хармония са всички инструменти.
На столчето приседна пианист
И зачака палката вълшебна.

Два първи реда - с лента оградени
За свитата, велможите на краля
Лениво спорят всички инструменти
След първата цигулка следват "ЛА"

Настройваха се хитро те и бавно
Отдавна се познаваха до йота.
Поскърцваха и старите поставки
Товара носещи на всяка нота.

Във центъра издигнат бе роялът,
покорен като роб на зла съдба.
Той знаеше в концерта ще е главен,
И всички погледи привличаше сега.

И смътно отразени в тяло черно,
Като шпиони някакви отвътре
От черните лакирани панели
Прожектори маестрото следят.

В студената утроба вените набъбват
В тях мъчат се звука. и паузата нужна
Капака на рояла се надигна бързо,
Сякаш танцьорка бе съблякла гола.

Ръката на маестрото застина.
Притихна тихо пианиста там.
Клавиатурата пък палците усети
И се поддаде на настойчивостта.

Потъват меко клавиши на вселената,
Решили - не удари а ласки са това.
Помисли си само: за ленивата си лява
Етюд Дванайсти е Шопен създал.

Минор разваля настроение мажорно,
А упорито той го повишава.
Бас - ключът в положението сложно
С хармонията спора заглушава.

А спореха за интервала нотите.
И ето в едногласие жреците
Крещяха: Всичко почва с унисона!
В октавата - начало, край се крият.

И възмущаваха се грубите бемоли.
А негодуваше строшения диез.
Защо, защо вулгарните триоли
се втурват във изящен екосез!

Стремят се низините към Икари
Към връх - подмамени от висота.
Но мъдрите и трезвите бекари
ги връщаха по своите места.

Над пулта сведен, като военна карта
Командваше войските диригента.
На своите резерви - терци, кварти,
Издава смъртни заповеди там.

Разминаха се струнните - картинно
Виновните маестрото наказа.
И с пети волт той всички сля в едно
И продължи нашествието в залата.

И черен лак пропука се от болка
Издигнаха се лъкове над всички
И без да жалят сили, колофона
Лъка и струните се сляха се там

Като юмруци в хаотична дива битка,
излитаха маншети в тъмнината.
И някакви загадъчни там знаци
Във празнотата лъкове чертаха.

Димят под лъковете струни тънки,
И на затворените устни медта се стапя.
Ожесточиха се и ударните звънки
И зазвуча по войнствено там Бах.

Над грифа пръстите се вцепеняват.
И в дека някоя се пукна нишка.
Виолончели толкоз звуци дават
Че от дупките не могат да излизат.

Роялът бой търпеше, извън кожа,
Молба звучеше, трепкаше във него,
Но господина, да види туй не може
измъчваше красиво роба черен.

Клавиши - зъби се оголиха в усмивка
Рояла гледаше как го тормозят.
Проля сълзи и първата цигулка
И наводни незабелязано салона.

И изведнъж колони се преместиха замаяни
На този звук издигна се и свода.
Изглеждаше, че като в танц ужасен
Атланти, каратидите ще водят