- Редник Борисов! - Аз. - Кажи как всичко стана.
- Със последни сили се държах.
Дъжд плющеше, уморих се нещо. После пък стъмни се вече там.
Само че предупредих го аз.

На моя вик: "Кой идва" - той - с шега.
Щом стрелях в въздуха: "Недей глупя сега",
поколебах се малко, без да влизам в спор,
изплюх си фаса и стрелях аз в упор.

Стига, редник, истината искам,
По-добре за теб ще е това.
Не го познах, бе облачно, мъгливо.
Някой идваше и аз извиках там.

На моя вик: "Кой идва" - той - с шега.
Щом стрелях в въздуха: "Недей глупя сега".
поколебах се малко, без да влизам в спор,
изплюх си фаса и стрелях аз в упор.

Следователя пак мъчи ме - Борисов
Ще отидете на трибунал.
Бях на пост във дъжд, в мъгла отново
Уморено му повтарях аз.

На моя вик: "Кой идва" - той с шега!
Щом стрелях в въздуха - "Недей глупя сега!"
поколебах се малко, без да влизам в спор,
изплюх си фаса и стрелях аз в упор.

Преди година - аз обиди не забравям,
В шахтата поспорихме едва.
Да, душевен разговор не стана
Бойния чук ни попречи там.

Душата викна: "Остави я"! - Той с шега.
На моя удар пък - "Недей глупя сега"!
Поколебах се малко, без да влизам в спор,
Изплюх си фаса, ножа хвърлих и отбой.

За мой късмет той жилав се оказа!
Но дълга си изпълнявах аз!
Наистина - дъжд, облаци, мъгла там,
И по устав правилно гърмях.

На моя вик: "Кой идва" - той с шега
Щом стрелях в въздуха - "Недей глупя сега!"
поколебах се малко, без да влизам в спор,
изплюх си фаса и стрелях аз в упор.