...Часът удари, дойде ден,
Взрив сякаш, ослепление!
Ту тук, ту там се носи вик
Поспри се мигновение.

Небето в нежна светлина.
И хорове на ангелите пяха.
И нагли хора бързо стават.
Прави що щеш - смърт вече няма

Един пък се напиваше до смърт -
Ала живейше, не умираше, подлеца.
Друг скачаше във дупки и най-разни
А трети пък души съседа,
Съседа - него. Всички значи
Добро и зло твориха безнаказно.

Тихон Добряка - той не знаеше
Ни битки ни раздори.
А пък сега надига глас
Зад кола на стобора.

Измъкваше грижливо той
От мокри камъни чакъла.
А беше кротък писар и
Зло и насилие не търсещ.

И наоколо не мреше никой,
А кой разбираше по-рано
Смърта - награда, избавление.
Да бий наред гледа тогаз,
А сам напяващ при това
Че помни чудното мигновение.

Света научен - тъй се вдигна
Че зарад наука доктори
На хората отрови сипват
Без противоотрови.

Ей там направила погром
Навярно хунта или клика.
Но малки и големи всички
Живеят - и изкарват сносно.

Самоубийци към стотина
Разгонват с танкове от моста
Обесили се вкупом съживяват.
Фортуна - провали се просто.
Да! Денят без смърт тук се получи
Застреляни във пир гуляха.

Но глашатай донесе вест
Вече към края на банкета
Че празника е без успех,
Че се е гътнал някой нейде.

В затънтен ъгъл на Земята.
Где спят и страсти и стихии, -
Реаниматори отлични
Там да достигнат не успяха.

Кой дръзна там, и кой посмя,
И как смъртта той уговори?
С рушвет - смъртта спря да работи!
Не бе догледано - плачи!
Умря той просто от любов.
Умря във полет - на върха.