Този ден в който ний на земата с поддръжка се клехме
По високата наша солена вода
В назначения час точно ний ще излезем.
и ще ни разлюлее морето тогава
Както майка нещастни деца.

Вълни ще работят и лицата във пот
Корабните ни бортове ще изсекат
Припряно машините месеци почват
Да съставят с ритмични секунди.

А наоколо само вода... Благодат!
На дълги мили наоколо - няма никой!
Затова и моряците тежко привикват.
Дните нашите - без празници и без почивки.

Наш’те делници - без празници и почивни
И без отдих в морето смущения стигат.
Ний приятелките свои забравяме:
Те са с нас, но понявга не ни е до тях.
Нека те този грях да ни го прощават

Не е вярно! Въздишаме по тях на кърмата
И на сън имената повтаряме тайно.
Тук съвсем ний не гоним полата.
Не за щастието а за вратата

А наоколо само вода... Благодат!
Без огради, стени-ако искаш ори или танци върти
Затова за моряците е тежко да свикнат
Да заспят след люлеенето в уютен покой.

Казват, че плаваме ний за рубли големи
Впрочем рубли големи - просто тъй - няма как.
Но в морето сме-плуваме за чужбина
И още за единствения ден,
Който винаги после ще помним.

И когато от друга пролет, просто различна
Към родните пристани спешно бързаме ний.
Свойте морски врати ще разтвори страната
Пред всеки от свойте моряци нали.

Тук наоколо само вода... Благодат!
Няма и новини - колкото да ни пишат
Но за моряците после да привикват е тежко
Да заспят след люлеенето в уютен покой.

Всеки път ний отплуваме със земята сгодени
С тази най - вярна невеста за нас
Но се връщаме в точния час,
Както да ни ласкае морето
Както майка - нещастни деца.

Ето фарът отгоре да намигне забрави
Само грабва очите - шашнат, сбъркан дори!
Вижда кораба как на витла се изправя,
Обороти критични развил.

А на кей да си спрял Все едно благодат.
И се клатиш на сушата на душата до вой.
Ние върнали се няма да свикнем да свикваме,
След жестоките бури с дългочакан покой!