В главата ми облак безумни идеи Няма пречки в света за таланти! Свикнал аз под корем да пришпорвам конете преминавах върховните цели. Разяри се тълпата, напрегна се тя Към барикадите втурна се вкупом И тълпата тогава стигна и до върха - стонове и проклятия пуска. В къщи раздразнен съм, рязък и груб, - Домочадците ще са поразени да видят как плача добрал се до тук. И контрольорите са просълзени. В този миг в погледа ми за този свят Имаше крайно, отчаяно перчене, Че надут там на коня си командир сега Удивено каза: "Пропуснете"! Той впечатлен вдигна коня на задни крака - Чак крака се изхлузи от стремето Аз му стиснах крака кат ръка на съдбата Ах, в прекрасно живееме, време. Коня сив със опашка помаха прощално Тръгнах аз - а пред мен се разстъпиха, Командира ми той на концерт тръгна вярно На музикант - Гилелс бе по фамилия Лесно място свободно намерих си аз След недълги любезни разправи. Не ще всички изгонят - не както тогава Във прочутия Тагански театър. Тясно е, но е топло - няма как да изстина Тук редовете в единство - в пълен размер! Аз за термос един се протегнах В него беше напитката "Кървава Мери" Сплотеност е там дето е колектив Със отблъскване и с напрежение! Всички страдат за нас - никой не е против Монолит - без симптоми на разриви! Мен спокойно от работа ще ме махнеш, добре, срамежлив съм пред силните, кая се, - Но не може със сила мен никой да спре Щом на футболен мач се отправям!
© Емил Петров. Превод, 2017