- Идвайте, народ, по смело -
Слушай и разпитвай пак.
Ний за Евстигней ще пеем
Гоподаря наш сега.

Представете си вий сцена
Как татенцето Евстигней
От принцеса Аграфена
Иска да се отърве.

Но не става нищо май
Принцесата не ще и край!

Ходел си веднъж в гората
Весело, спокойничко.
Чул свиренето на тъпака
Славея - разбойника.

Оттогаз се гърчи царят,
Сякаш в гърлото е с кост.
Пръсти във устата слага
Да свирне като Славей той!

Трябва с него бой да почне
Че ще заразбойничи!

Царя никак не излиза
А приятели - другари -
Кассиер, ковчежник - хитро
му опразниха хазната.

Ох! Врага е пред двореца
Разби всичките прозорци, -
Евстигней пред тез войници
Сгъва се във гибел тройна.

Разстила се, опитва се,
Като торта смачкан е!

Щом скъса си синджира царя,
Цъка си, подсвирква -
От нерви почва сутрин рано
Да чопли и плюй семки.

Царя там войник нахока
Туй - не е, онуй - и то
Значи е експлоататор,
И паразит голям е той.

Затова се дразни той
Че с него никой не е свой

Всички знаем Евстигней,
възпятият от Петьо.
Вярно - то по-умно не е
От Евстингей момчето.

Придворен блюдолизец славно
съчини за царя стих и
За смях на пилетата стана,
От досада мрат мухи.

Царят е доволен, в списък е
Виж май ще се разплаче!

- Царя нашият бащица почетен е значи.
Той е добър, интелигентен.
- А вие с него се
Държите със неуважение!

За поданниците пече се
Царя от сутрин до вечер
Е когато изпече се
Ще го видим вътре вече!

Както той и да се пери
Едва ли нещо ще излезе!

- Послужихме ний, стига вече
Болнични ни дайте.
И пари те плащат малко
На телохранители!

- От мен вода тече - река,
Щом в пустошта изляза
От трона ще се отрека
В манастир ще вляза!

- Царя - татко там се сгъна -
До смърт ни изплаши!

Престана да глупее той,
И почна да се стяга!