За мен Съдба e - до чертата последна, до кръста,
Да споря до хрипота ( след това да мълча).
Да убеждавам и доказвам на уста с пяна аз
Че това не е всичко, не е той, не е тя!
Че - за Христови грешки житарите лъжат
Че - в пръст плочата още не е потънала, -
Триста години татари - а живота е същия:
Робство тристагодишно и нищетата присъща
Но под власт на татарите бил Иван Калита
И вече бил не един, кой е сам срещу тях
И добри намерения, бунтове - суета
Пугачовщина1, кръв после пак нищета
Нека не веднага, нека първо не схванат
Ще повторя, дори в образа на зъл шут, пак
Но не струва предмета, и темата не е таз
Суета на суетите - все едно суета.

Само чашата няма да изпия във бяг,
Даже да я разлея-все едно няма как.
Или да плисна нахалната мутра на враг
Не се пречупвам, не лъжа - все едно няма как;
На въртящ се и гладък и хлъзгав кръг, пак
Равновесие пазя, сгъвам се във дъга!
С чашата що да сторя?! Не мога да я строша!
Ще потърпя - и достойно ще запазя я аз:
Ще я предам - и не трябва в кръга да стоя
И в пълната тъмнина и в неясния здрач -
Чашата на приятел доверявам, и бягам!
Ще ли да я изпие - да разбера няма начин.
Слязъл аз от кръга ще паса на поляна,
Аз за неизпитата чаша нито дума да няма -
На никой няма да кажа - ще го пазя за мен
Ако кажа - ще ме стъпчат на поляната те.

Аз момчета, до повръщане се трепя за вас
Може някога някой да запали свещ чак
На мен за моя гол нерв, на който крещя,
И начина весел, по който пускам шега
Даже те да ми бутат и златен брокат
Или плашат беди да ми пуснат - не ща:
На отслабен нерв аз няма да зазвуча,
Себе си ще издърпам, обновя, и затегна!
По добре на разходка, да запия, забегна
Туй за нощ що издрасквам - ще разтъпча замаян
По добре с песен да си откъсна главата, -
Но не ще да се плъзгам като прах по лъчи аз!

Ако все пак съдбата е чашата да изпия
Ако музиката с песента не е твърде прилична,
Ако изведнъж докажа даже с пяна в уста, -
Ще си ида и ще кажа, че не всичко е суета!