Няма ме - аз оставих Расея,
И момичета - в сълзи обляни!
А сега семки чоплел съм нейде
На Елисейските, чужди, поляни.

Някой казал в трамвая на Пресна:
"Вече няма го - изчезна накрая!
И сега нека своите песни
да пише там за двореца Версайлски"!

Отзад чувам - разменят се клюки:
"Не е той! Той замина - попитай!.."
"Ах не е ли?" - и с лакти се бутат.
И седят на колене в таксито.

А тоз дето лежал в Магадан с мен,
Мой авер в Гражданската война,
Казва, че съм му написал аз: "Ваня!
Тук е скучно - при мене ела!"

Вече молил съм да си дойда обратно.
Унижен съм се втурнал, хитрувал.
Глупости! Как да се върна, когато
аз изобщо не съм отпътувал!

А на кой е повярвал - подарък
За да е края добър като в кино -
Вземайте триумфалната арка,
Нападнете заводи "Рено"!

Смея се, аз умирам от смях:
Как повярвахте в таз басня вие?
Не се вълнувайте - не съм избягал,
И не се надявайте - че ще замина!