Бързай - лешояд гладен над страната кръжи.
Гората - дома ти - през пролетта посети
Чувай - шумно земята под краката трепери
Виждаш - плътна мъгла над полета се стели?
То росата кипи от омраза!

Омразата - в пъпки набъбнали зрее
Омразата - в нас затаено бушува.
Омразата - по кожата после се лее
Главите изгаря ни тука!

Виж - сега тези червени петна във реката.
Злото ред е решило да сложи в страната.
Дръжките на мечовете са студени в ръката.
И отчаянието се бие като птица във храма.
И замира сърце от омраза!

Омразата - изкривява младежки лица,
Омразата - пита от бреговете сега.
Омразата - жадува и иска да пие
Черната кръв на врага!

Да омразата в плен ни хвана сега,
Но не злобата нас от плен ще спаси
Не сляпа, не черна омраза е в нас
Вятър свеж ще суши и сълзите в очите.
С истинска и справедлива омраза!

Омраза - пий, чашата е препълнена
Омразата - търси изход и чака.
Но благородната наша омраза
Редом живей с любовта!