Ходех, бродех аз и стъпвах ту на пръсти, ту с пета
Чувствам - дишам и добре съм още.
Змийска меланхолия изведнъж, зелена там
Смогна на врата ми да подскочи.

Аз дори не я познавах, сменях градовете
А ми шепне тя така: "Как само те чаках!.."
Как сега? Къде сега? Защо и кога пак?
Сам се свързах с нея без да искам аз.

Сам да тръгна - где да е, още мога
Сам съм си и съдия, господар-стопанин.
Впрягам се сам вместо местни и под дъгата само
Прост на външен вид - отвътре съм коварен.

Като вреден кърлеж аз не клеветя
Впил съм се във мене, рамене треса
Сам си се бичувам аз и себе си аз пляскам,
Никакви противоречия тука значи няма

Да ме дари съдбата или дарят пари! -
Ще плащам дан на тебе аз до гроба
Мъка моя и тъга - твар туберкулозна
Колко издържлива е тая моя болест!

Сутрин и не гъква - с бичове бичувай,
Нощем - бам-със мене отстрани е:
С който искаш друг ти нощем пренощувай
Гад да съм не ще да изревнувам.