Имало един глупак и добър и прост бил.
Къде само дяволи не го носили!
Но веднъж, късмет ялов
Провървя.
И съвсем във чуждо царство го навря.

Сълзи - градущка - тъй и трябва
На простака!
Недей на кобила сяда
Заднешката.
Тъ-па-нар-ин!

Сред поле голямо виж: Три стола!
А глупака го прободе в дроба
Горе надписи: "За гости",
"За князе",
А на трети - "Стол за царска кръв е"

Ей на първия стол седна
Глупака,
Щото от усърдие той
Капна,
Ех глупак е...

Щом глупака там на масата кацна
Веднага слугите носят вината.
И глупака се усети
Много силен
елегантно яде пи и се хили.

Погледни, с очите виж:
С дива сила
Той на стола за князе настани се
Глупака -
Ех глупак е!

И сега бившия добър глупак
Почувства, се отговорен мъж все пак.
Взе съвети да раздава
Войска викна,
И почти да воюва вече иска.

Повече ръцете грей
Щом имаш сили!
На стола за царете седна
Простака -
Ех глупак е!

Веднага ръце протегна към печата,
Веднага с крака затропа, закрещя той:
Княз да си, дори да си ти
сам господ! -
Ще взема да заповядам да те затворят!

Ако хора имаше в тоз момент
Наблизо,
Не биха казали комплимент
На простака -
Ех глупака..

Но добър бил тоз самия, простака:
Заиска указ за изобилие да издава.
Само стола подобни неща
Не търпеше:
Как разклати се - и ясно тоз не остана.

И събуди се добрия ахмак
Простак,
На сеновала у тях
Как родил се...
Ех глупака!